( автор на илюстрацията: Константин Колев )
-
Бухъм, бахъм… - изсумтя лорд Ботъмкорт.
С едната си перната ръка свали монокъла от дясното око, отърка го в
предното джобче на жилетката си и го намести обратно. С другата поднесе тънка,
ръчносвита цигарка и подръпна разсеяно. Димът се издигна и се сля с парите от
тръбите на гърба му.
-
Колко… бухъм… неприятно, бахъм…
Той вдигна поглед от мръсното парче
пергамент върху писалището си, бавно се приближи до вратата в дъното на стаята
и я отвори. Пред очите му изникна кръгло сумрачно помещение, осветено от
няколко газови лампи. В дъното на стаята гореше весел огън в мраморна камина.
Наоколо имаше стратегически подредени писалища и тапицирана мека мебел, а
покрай стените се издигаха рафтове, претъпкани с книги. Зад едно от бюрата
седеше млада бледокафява улулица, надвесена над купчина книжа. Кръглите й
очилца проблеснаха, когато вдигна глава към лорда.
-
Урсулина, мила – изгука той. – Би ли ми
повикала Сиски… бухмм, за да го попитам някои неща?
-
Веднага, сър – изрече улулицата и излезе.
Лорд Ботъмкорт се върна в стаята си и
седна зад писалището си. Новините, които току-що бе научил, бяха повече от
обезпокоителни. Писмото, кратко и набързо написано, беше попаднало по пътя си
към него в ръцете на фелински наемници. Това обясняваше ужасния му вид. Тези
противни четирикраки дългоопашати бяха специално обучени да издържат на влагата
и жегата в подземните тунели, където бяха повечето машинни отделения – и
откъдето, съответно, минаваха всички тайни съобщения. Всяка бухалска машина,
преди да бъде пусната в употреба, се тестваше и изпипваше до съвършенство – ето защо много рядко се
налагаше някой да обгрижва и да поправя машините дълбоко в планинските недра.
Тези мършави козиняги бяха разбрали това и използваха случаите да нападат
пратениците на лорд Ботъмкорт – по една случайност от същия животински вид, с
който те се изхранваха.
Бухалът закрачи напред – назад из
помещението. От време на време дръпваше от цигарата и изпускаше замислени
гукания. Авторът на писмото беше братовчед му – Едуард Ботъмкорт, който
обитаваше полите на Планината и имаше чест досег със събитията, случващи се в
Джунглата и Фелинската обител. Посланието гласеше, че лисугерът Роксо,
междустранният търговец на вещи и информация, всепризнат хитрец и двоен агент,
но и твърде нужна за всички личност, е успял да изкопчи важна информация –
планове на столицата, въоръжението и атаките срещу Лемурите – от един от
тайните агенти на лорд Ботъмкорт, мишока Сиски. Роксо боговете знаят как бил
проникнал в подземните проходи и пресрещнал агента. Той му продал плановете –
или лисугерът с хитрост ги отнел – срещу някакво новаторско оръжие, с което
Сиски можел да се пази от Фелините при изпълняване на поръчките си.
Въпрос на време бе плановете да
попаднат в ръцете на Лемурите. Роксо сигурно изгаряше от нетърпение лапата му
да стъпи в Джунглата и да изпорти всичко на раираноопашатите. Не без солидното
заплащане, разбира се.
Лорд Ботъмкорт въздъхна тежко. Това
беше негова грешка, разбира се. Двамата с Едуард водеха усилна кореспонденция
заедно с останалите кметове из Планината. Главното нападение се готвеше
усърдно, претегляше се и се преценяваше десетки пъти всяка крачка, всяко
оръжие, всяка парна машина. Сиски беше най-добрият му агент – досега не се бе
провалял. Никога толкова грубо и фатално.
Но той, както и голяма част от останалите служещи в наемническата
агенция, трепереше от страх под заплахата да стане храна за Фелините. Животът
му бе по-мил от всяка служба.
Ала бъдещата война бе по-важна от
живота на някакъв си мишок. И лорд Ботъмкорт бе длъжен да поправи грешката си.
На вратата се потропа. Значи беше
време. Бухалът бе с лице към прозореца и оглеждаше блещукащия незаспиващ град.
-
Влез, влез
- каза благо.
Пантите изскърцаха, когато Сиски
открехна вратата и лапичките му колебливо затупуркаха по камъка.
-
В-в-викали сте ме, сър? –изцвърча той.
-
Даа, бухм, бахм, точно така, Сиски, приятелю.
Бих искал да поговоря с теб.
-
З-за какво точно се отнася, с-сър?
Бухалът се обърна бавно към него и го
погледна мило иззад кръглия си монокъл.
-
О, нищо чак толкова сериозно, друже. Просто
исках да знам как вървят нашите… неща. Изпълнил си последната поръчка на
братовчед ми, надявам се?
Сиски стоеше прегърбен в дъното на
стаята, на крачка от затворената врата, и кършеше лапи. Опашката му шаваше
неспокойно по пода.
-
Да, сър… т.е. не, сър… не точно… искам да
кажа…
Ботъмкорт вдигна вежда.
-
Страхувам се, че не те разбрах?
Мишокът се разтрепери до върха на
опашката си. Мустаците му шаваха.
-
Ами, сър… вижте, работата е там, че всъщност…
аз… сър…
-
Доколкото знам ти си носил плановете на града
и на нападението, за да ги предадеш на лорд командира.
-
Да, сър.
-
Трябваше също да има у теб списък с авангарда
на първото нападение и основното им въоръжаване.
-
Т-точно така, сър.
-
Е? Стигнаха ли тези планове до лорд командира?
Мишокът мълчеше. Преглътна шумно и
измънка нещо под нос.
-
Сиски? Стигнаха ли плановете до лорд командира
или не?
-
Н-не, сър… опасявам се, че аз ги… тоест, те…
те се изгубиха, сър.
Агентът вдигна нос и погледна
умоляващо бухала.
Той мълчеше.
-
Изгубиха се? – изрече бавно накрая.
-
С-сър… да, сър… изгубих ги в Трети клон на
Водоравния проход, мисля… да, сър…
-
Тогава ти би могъл да се върнеш и да ги
потърсиш, струва ми се?
-
Опасявам се, че не, сър… аз, такова… връщах се
вече, сър, и не можах да ги открия. На няколко пъти се връщах. Да, сър.
Бухалът въздъхна.
-
Е, щом е така, можем само да съжаляваме за
лошата ти съдба.
-
Сър? – уплашено цвърна Сиски.
-
Имам предвид – колко зъл късмет, наистина, че
си ги изгубил. Те бяха много ценни книжа.
-
Да, сър. Разбирам, сър, и съжалявам много.
Съжалявам, сър. Няма да се повтори – мишокът кимаше толкова усърдно, че
металното му бомбе се раздрънча.
-
Дяволски си прав, че няма да се повтори,
приятелю. Е, няма нужда да проливаме сълзи над минали дела. Какво щастие, че аз
също имам копие от тези книжа и бих могъл да ги предам лично на лорд командира.
Това си струва едно питие, не мислиш ли? Каква щастлива случайност.
-
Да, сър. Наистина щастлива, сър.
Облекчението, което мишокът изпитваше
от лекото си разминаване, бе толкова видимо, че лорд Ботъмкорт потръпна
вътрешно. Той се обърна с гръб към него, заобиколи писалището си и отвори с
крак малък вграден шкаф, изкусно снабден с вътрешна охладителна система. Извади
оттам една чаша и бутилка кървавочервена течност.
-
Харесваш малиново вино, надявам се?
-
Не съм сигурен, че познавам вкуса му, сър. Но
съм убеден, че Вие сте познавач на добрите питиета. Славата Ви се носи надалеч.
Да,сър.
-
Прекрасно тогава – ще имаш честта да те
почерпи тъй прословутият познавач. Заповядай, приятелю – Ботъмкорт подаде
малката чашка с червената течност на агента. Самият той се върна на писалището
си, където бе оставил широка и ниска метална чаша с уиски, също снабдена с
хитра охладителна система. Вдигна я високо и изрече тържествено:
-
Предлагам да пием за поправените грешки.
Мишокът кимна и вдигна своята.
-
И за Ваше здраве, сър, наздраве, сър.
-
Наздраве, стари друже.
Сиски пресуши чашата и се облиза.
Ефектът се забави само с няколко секунди. Течността, която изригна от муцуната
му и миришеше на сяра и стомашен сок, бе също червена, но с тъмнопурпурния цвят
на съсирена кръв. Очите му се оцъклиха и се завъртяха бясно в орбитите си.
Мустаците му щръкнаха и застинаха, миг преди да се отпуснат безжизнено и
малкото мише телце да тупне меко и безжизнено върху камъка. Металното бомбе
издрънча и се търкулна под съседния шкаф.
Ботъмкорт остави
бавно чашата на писалището си, допуши цигарата и я хвърли в пещта. Гнусливо и
внимателно прескочи трупчето на прага и отвори вратата. Урсулина вдигна глава
за втори път.
-
Пиленце, прости ми, но би ли извикала Хемуса
да почисти? Мисля, че гостът ми поизцапа малко. Аз мисля да изляза да
поразкърша криле, ако нямаш против. Заключи, когато приключиш, моля те.
-
Разбира се,сър – кимна Урсулина.
Лорд Ботъмкорт затвори вратата. Върна се при прозореца и го отвори.
Напредналата нощ го приветства с безброй светлини. Бухалът гукна доволно.
Не хвърли поглед през рамо, когато се
понесе навън. Течението от размаханите му криле изгаси газените лампи в стаята,
оставяйки единствените следи за присъствие да бъдат силния мирис на сяра и
тъмните очертания на пода до вратата.

Няма коментари:
Публикуване на коментар